Страстта човешка
Безсънна нощ,
похот,
страст,
таванска стая...
Мирише на любов.
Празни чаши,
свещта почти догаря,
розате е още свежа,
а копнежът
не уагасва.
Не знам любов ли е
човешка... или
позивна от ада...
но телата,
потни
и сърцата –
влюбените,
не признават
скрупули.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Манчев Все права защищены