aap (Ангел)
921 3578
18 июл. 2014 г., 09:39

Стрелки 

  Поэзия
330 0 7

Тиктака времето безспирно...

И на конвейер години се редят.

В ритъма забързан

косите посивяват!

Вечерите дълги...

за размисъл остават.

За времето отминало,

за твойто старо аз...

За всичко, което

направил си до днес.

А сутрин

огледалото те гледа

с тъжен поглед, посивял.

Небръснат и подпухнал,

от размисъла нощен недоспал.

Набързичко се стягаш и вървиш!?

Там, на конвейера, се качваш.

И с усмивка, купена

от някаква реклама...

Живота си посрещаш

със лъжа.

Какво остава ти, не зная!?

Освен да гледаш

как светът през теб минава...

Остава в тебе самота...!

Тиктака времето безспирно...

Часовникът стрелките си върти.

А тез стрелки, това сме ние...!

Изгубени във времето души.

© Ангел Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??