Стрелки
Тиктака времето безспирно...
И на конвейер години се редят.
В ритъма забързан
косите посивяват!
Вечерите дълги...
за размисъл остават.
За времето отминало,
за твойто старо аз...
За всичко, което
направил си до днес.
А сутрин
огледалото те гледа
с тъжен поглед, посивял.
Небръснат и подпухнал,
от размисъла нощен недоспал.
Набързичко се стягаш и вървиш!?
Там, на конвейера, се качваш.
И с усмивка, купена
от някаква реклама...
Живота си посрещаш
със лъжа.
Какво остава ти, не зная!?
Освен да гледаш
как светът през теб минава...
Остава в тебе самота...!
Тиктака времето безспирно...
Часовникът стрелките си върти.
А тез стрелки, това сме ние...!
Изгубени във времето души.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
