Стрелките на часовника погледнах,
как следват неуморно своя впряг.
Как времето от нас открадват,
като оттеглящ се, топящ се сняг.
И гледат ни с металните клепачи
за хубаво ли, за зло - туй аз не знам.
И лунен прах се сипе по косите наши,
следвайки неспирния им бяг.
Даряват ни те спомени безспирни,
прекрасни като нежен бриз.
В замяна искат те да слагат
цифрички по нашите лица. ...