Стрелките на часовника
Стрелките на часовника погледнах,
как следват неуморно своя впряг.
Как времето от нас открадват,
като оттеглящ се, топящ се сняг.
И гледат ни с металните клепачи
за хубаво ли, за зло - туй аз не знам.
И лунен прах се сипе по косите наши,
следвайки неспирния им бяг.
Даряват ни те спомени безспирни,
прекрасни като нежен бриз.
В замяна искат те да слагат
цифрички по нашите лица.
Даряват ни те мъдрост – безусловно!
Но взимат ли ни туй,
с което в нежност сме родени
и мислим, че не ще да продадем?
Поглеждам към стрелките на часовника,
как миналото свети в тях.
Усмихвам се и виждам бъдеще,
в което слезли са от този циферблат.
© Ноел All rights reserved.
