Стремеж
Не съм те търсила,
не съм те искала,
не съм се молила
да идваш,
да оставаш...
Не съм ти шепнела,
че те обичам,
не съм и вярвала,
че те познавам...
Заключвала съм винаги,
затварях се.
Завесите и денем
си стояха.
Не слушах думите
за себеотричане -
не съм готова
за такава клада...
Разби вратата ми,
ключалката се срина,
нахлу в живота ми
безцелно ураганен...
Но ще си тръгнеш -
всякоя стихия
е кратка,
всепомитаща
и жадна...
Не бях те търсила -
не знаех,
че те има...
Но знаех,
че душата ми ще плаче,
когато като ураган
премине
последният стремеж
към щастие...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
