2 янв. 2009 г., 23:00

Стремеж

989 0 1

Красиво е, когато образува се дъга,

дори когато слънцето изгрява.

Това с усещане за сбъдната мечта

моята душа дарява.

 

Светът наоколо е тъй прекрасен

и красотата му ме запленява.

От нея стремежът ми става още по-ясен

и за подвизи ме вдъхновява.

 

През трудности ще преминавам,

препятствия не ще ме спрат.

Гняв, завист и алчност ще преодолявам,

но вярата и надеждата ми не ще умрат.

 

Всичко това го правя с цел една:

душата си с твоята да слея,

 за да наричам себе си жена,

и за да мога да живея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...