2 янв. 2009 г., 23:00

Стремеж

992 0 1

Красиво е, когато образува се дъга,

дори когато слънцето изгрява.

Това с усещане за сбъдната мечта

моята душа дарява.

 

Светът наоколо е тъй прекрасен

и красотата му ме запленява.

От нея стремежът ми става още по-ясен

и за подвизи ме вдъхновява.

 

През трудности ще преминавам,

препятствия не ще ме спрат.

Гняв, завист и алчност ще преодолявам,

но вярата и надеждата ми не ще умрат.

 

Всичко това го правя с цел една:

душата си с твоята да слея,

 за да наричам себе си жена,

и за да мога да живея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...