2.01.2009 г., 23:00

Стремеж

986 0 1

Красиво е, когато образува се дъга,

дори когато слънцето изгрява.

Това с усещане за сбъдната мечта

моята душа дарява.

 

Светът наоколо е тъй прекрасен

и красотата му ме запленява.

От нея стремежът ми става още по-ясен

и за подвизи ме вдъхновява.

 

През трудности ще преминавам,

препятствия не ще ме спрат.

Гняв, завист и алчност ще преодолявам,

но вярата и надеждата ми не ще умрат.

 

Всичко това го правя с цел една:

душата си с твоята да слея,

 за да наричам себе си жена,

и за да мога да живея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...