7 июл. 2008 г., 12:17

Стремление 

  Поэзия » Пейзажная
1398 1 31
 

Останах остаряла

в своя свят

и в мокрите

площади от безвремие.

Заситих се

с парченце нощен хлад,

накърмих всички скитници

с доверие.

Пребродих панаирите тъжовни

на много псевдовесели

души;

балон със вяра спука се

дъждовно

до масата с гердани -

отстрани.

Запазих дългосрочно тишината

от бялото на минали мечти,

измислено погребана

вината

в прашинка

се опитва да горчи.

И може би са глухи

днеска раните,

неволно причинени

от неверие

за искреното топло

и за дланите,

неистово обречени

в стремление...

 

 

 

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??