Стремление
Останах остаряла
в своя свят
и в мокрите
площади от безвремие.
Заситих се
с парченце нощен хлад,
накърмих всички скитници
с доверие.
Пребродих панаирите тъжовни
на много псевдовесели
души;
балон със вяра спука се
дъждовно
до масата с гердани -
отстрани.
Запазих дългосрочно тишината
от бялото на минали мечти,
измислено погребана
вината
в прашинка
се опитва да горчи.
И може би са глухи
днеска раните,
неволно причинени
от неверие
за искреното топло
и за дланите,
неистово обречени
в стремление...
© Геновева Христова All rights reserved.
