7 jul 2008, 12:17

Стремление 

  Poesía » Del paisaje
1388 1 31
 

Останах остаряла

в своя свят

и в мокрите

площади от безвремие.

Заситих се

с парченце нощен хлад,

накърмих всички скитници

с доверие.

Пребродих панаирите тъжовни

на много псевдовесели

души;

балон със вяра спука се

дъждовно

до масата с гердани -

отстрани.

Запазих дългосрочно тишината

от бялото на минали мечти,

измислено погребана

вината

в прашинка

се опитва да горчи.

И може би са глухи

днеска раните,

неволно причинени

от неверие

за искреното топло

и за дланите,

неистово обречени

в стремление...

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??