7.07.2008 г., 12:17 ч.

Стремление 

  Поезия » Пейзажна
1393 1 31
 

Останах остаряла

в своя свят

и в мокрите

площади от безвремие.

Заситих се

с парченце нощен хлад,

накърмих всички скитници

с доверие.

Пребродих панаирите тъжовни

на много псевдовесели

души;

балон със вяра спука се

дъждовно

до масата с гердани -

отстрани.

Запазих дългосрочно тишината

от бялото на минали мечти,

измислено погребана

вината

в прашинка

се опитва да горчи.

И може би са глухи

днеска раните,

неволно причинени

от неверие

за искреното топло

и за дланите,

неистово обречени

в стремление...

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??