Стружки от живота

Поэзия » Другая

433 1 2

Старо куче чака пред вратата,

да го пуснат в закусвалнята богата.

Мечтае изкусно. Ухае на вкусно.

Поседна, сви ушички.

Как да поръча?

Няма парички.

Подхвърлиха му залък.

Завъртя опашка.

Ех, да имаше сега по чашка.

Протегна се. Раздвижи се.

А сега накъде, с тези болни,

уморени нозе?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

monilia (Симеон Пенчев)

Благодаря ти, Лили!
Хубаво е да се замисляме за най - добрия приятел на човека.
Кучето казва: "Ти си моят Бог!"

2016-08-16T11:11:32+03:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

Преди време прочетох тази твоя творба в стихове.бг и много силно ме доокосна. Радвам се да я прочета пак и да си припомня тези дни, следкато я прочетох. Такива творби могат да променят. Ще оставя коментара си от тогава :

#470128 , kalia1117 написа: 0 гласа plus minus

"Поседна, сви ушички.

Как да поръча?

Няма парички."

Така е, но още има хора, които това не ги интересува... На една улица близо до мен, все е пълно със закусвални, които
ще подслонят този в нужда, независимо дали има или няма парички.

и ще добавя още нещо, но и ще премълча и ще кажа само - благодаря...
При един познат, нещо се промени.

2016-08-15T17:32:35+03:00