monilia (Симеон Пенчев)
287 1380
15 авг. 2016 г., 17:20

Стружки от живота 

  Поэзия » Другая
305 1 2

Старо куче чака пред  вратата,

да го пуснат в закусвалнята  богата.

Мечтае изкусно. Ухае на вкусно.

 

Поседна, сви ушички.

Как да поръча?

Няма парички.

 

Подхвърлиха му залък.

Завъртя опашка.

Ех, да имаше сега по чашка.

 

Протегна се. Раздвижи се.

А сега накъде, с тези болни,

уморени нозе?

 

© Симеон Пенчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Лили!
    Хубаво е да се замисляме за най - добрия приятел на човека.
    Кучето казва: "Ти си моят Бог!"
  • Преди време прочетох тази твоя творба в стихове.бг и много силно ме доокосна. Радвам се да я прочета пак и да си припомня тези дни, следкато я прочетох. Такива творби могат да променят. Ще оставя коментара си от тогава :

    #470128 , kalia1117 написа: 0 гласа plus minus

    "Поседна, сви ушички.

    Как да поръча?

    Няма парички."


    Така е, но още има хора, които това не ги интересува... На една улица близо до мен, все е пълно със закусвални, които
    ще подслонят този в нужда, независимо дали има или няма парички.

    и ще добавя още нещо, но и ще премълча и ще кажа само - благодаря...
    При един познат, нещо се промени.
Предложения
: ??:??