15.08.2016 г., 17:20 ч.
Стружки от живота
Старо куче чака пред вратата,
да го пуснат в закусвалнята богата.
Мечтае изкусно. Ухае на вкусно.
Поседна, сви ушички.
Как да поръча?
Няма парички.
Подхвърлиха му залък.
Завъртя опашка.
Ех, да имаше сега по чашка.
Протегна се. Раздвижи се.
А сега накъде, с тези болни,
уморени нозе?
© Симеон Пенчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Преди време прочетох тази твоя творба в стихове.бг и много силно ме доокосна. Радвам се да я прочета пак и да си припомня тези дни, следкато я прочетох. Такива творби могат да променят. Ще оставя коментара си от тогава :
#470128 , kalia1117 написа: 0 гласа plus minus
"Поседна, сви ушички.
Как да поръча?
Няма парички."
Така е, но още има хора, които това не ги интересува...
На една улица близо до мен, все е пълно със закусвални, които
ще подслонят този в нужда, независимо дали има или няма парички.
и ще добавя още нещо, но и ще премълча и ще кажа само - благодаря...
При един познат, нещо се промени.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Хубаво е да се замисляме за най - добрия приятел на човека.
Кучето казва: "Ти си моят Бог!"