15 ago 2016, 17:20

Стружки от живота

  Poesía » Otra
443 1 2

Старо куче чака пред  вратата,

да го пуснат в закусвалнята  богата.

Мечтае изкусно. Ухае на вкусно.

 

Поседна, сви ушички.

Как да поръча?

Няма парички.

 

Подхвърлиха му залък.

Завъртя опашка.

Ех, да имаше сега по чашка.

 

Протегна се. Раздвижи се.

А сега накъде, с тези болни,

уморени нозе?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Лили!
    Хубаво е да се замисляме за най - добрия приятел на човека.
    Кучето казва: "Ти си моят Бог!"
  • Преди време прочетох тази твоя творба в стихове.бг и много силно ме доокосна. Радвам се да я прочета пак и да си припомня тези дни, следкато я прочетох. Такива творби могат да променят. Ще оставя коментара си от тогава :

    #470128 , kalia1117 написа: 0 гласа plus minus

    "Поседна, сви ушички.

    Как да поръча?

    Няма парички."


    Така е, но още има хора, които това не ги интересува... На една улица близо до мен, все е пълно със закусвални, които
    ще подслонят този в нужда, независимо дали има или няма парички.

    и ще добавя още нещо, но и ще премълча и ще кажа само - благодаря...
    При един познат, нещо се промени.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...