странница (Сеси)
200 7162
27 янв. 2013 г., 12:11

Струна 

  Поэзия » Другая
839 0 16

Замлъкна на поета песента,

помръкна струната, изтля,

откъсна стон, почупи се, замря,

а някога бе пяла в радостта.

 

Повехна погледът в зенита на деня,

попивал ярката вселенска честота,

ранената душа примря в гръдта

и тихо болката си скъта от света.

 

Мълча безвестна там в прахта,

нетърсена, изгубена за сто лета,

отрониха се дни и толкоз небеса,

и струната отново затрептя.

 

И пак от болката роди се песента,

тъй чиста, нежна и красива,

покълнала във преродената душа,

но в себе си стрела забила.

© Сеси Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??