странница (Сеси)
200 7186
Jan 27, 2013, 12:11 PM

Струна 

  Poetry » Other
798 0 16

Замлъкна на поета песента,

помръкна струната, изтля,

откъсна стон, почупи се, замря,

а някога бе пяла в радостта.

 

Повехна погледът в зенита на деня,

попивал ярката вселенска честота,

ранената душа примря в гръдта

и тихо болката си скъта от света.

 

Мълча безвестна там в прахта,

нетърсена, изгубена за сто лета,

отрониха се дни и толкоз небеса,

и струната отново затрептя.

 

И пак от болката роди се песента,

тъй чиста, нежна и красива,

покълнала във преродената душа,

но в себе си стрела забила.

© Сеси All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??