18 дек. 2013 г., 22:41

Струните на моето сърце

716 0 0

В нощите, когато с тебе се сбогувам,

когато дори луната губи своя свят,

когато в себе си думите затварям,

дори когато звездите на сбогом ни зоват.

 

Точно когато сълзите си гоня,

когато сърцето отрича това.

Тогава когато  в очите догаря,

дори и последната капка сълза.

 

Може би тогава още повече те обичам,

но просто на себе си трябва да  го забраня.

Може би дори когато в себе си прикривам,

дори и вече изгоряла, любовта.

 

Тихо китара някъде проплаква,

със струните на осиротялата душа,

а песента някак пуста и вяла,

кротко цепи раздраната душа.

 

В струните на сърцето си тъгата гоня,

гоня всеки тъжен шепот от моята душа,

но твоят леден поглед не можах да прогоня,

той продължава да студи в нощта..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанаска Чочкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...