Когато си на дъното и изход някак не намираш
и когато си се сгушил в чужди за теб веч ръце,
изкачи се по планината стръмна и ще политнеш,
криле съществуват само в силното сърце.
В живота няма място за страхливци, ...
Дали е уморено небето от раздялата голяма,
как разделят се слънцето и луната всеки ден,
дали някъде при всяка раздяла тайно изгаря
по една звездица, влюбена в изгрева сломен.
Изгревът е тяхната раздяла голяма, ...
Последният допир и последната милувка помня,
последният шепот и погледа на сбогом студен.
Помня ги, те в мене тихо нощем палят,
гонят последните мисли и погледа овъглен.
И последната ласка и думите на сбогом помня, ...
Ломни ме като есен в зимите студени,
като кокиче насред пролетта.
Помни ме като слънце във виелици свирепи,
като жар там някъде в пепелта.
Ломни ме като лястовица бяла, ...
Без теб и океана на колене ще падне,
ще се бори и ще тъгува със своите вълни.
Без теб и вятъра кротко ще подмине,
ще те търси в други чужди очи.
Без теб и времето спира да тиктака, ...
За теб, любов, за теб и себе си аз давам,
давам сълзите си, давам и своята плът.
За теб, любов, аз теб аз пътеки оборвам,
за теб аз давам душата си и моя път.
Пред теб, любов, само пред теб аз коленича, ...
На твоя гроб с роза черна аз пристигам,
но все спомени теглят ме назад,
да галя пръст кална вместо с тебе да заспивам,
да бъда лебед самотен, с ледена душа.
Приседнала на ледения камък-очернена, ...
Ако някой ден ти просто си заминеш
и затвориш след себе си всичките врати,
ще се превърна в птица, без да видиш,
ще те следвам, ще съм гълъб във мрачни висини.
Ако някой ден тръгнеш по други ти пътеки ...
В нощите, когато с тебе се сбогувам,
когато дори луната губи своя свят,
когато в себе си думите затварям,
дори когато звездите на сбогом ни зоват.
Точно когато сълзите си гоня, ...
