В нощите, когато с тебе се сбогувам,

когато дори луната губи своя свят,

когато в себе си думите затварям,

дори когато звездите на сбогом ни зоват.

Точно когато сълзите си гоня,

когато сърцето отрича това.

Тогава когато  в очите догаря,

дори и последната капка сълза.

Може би тогава още повече те обичам,

но просто на себе си трябва да  го забраня.

Може би дори когато в себе си прикривам,

дори и вече изгоряла, любовта.

Тихо китара някъде проплаква,

със струните на осиротялата душа,

а песента някак пуста и вяла,

кротко цепи раздраната душа.

В струните на сърцето си тъгата гоня,

гоня всеки тъжен шепот от моята душа,

но твоят леден поглед не можах да прогоня,

той продължава да студи в нощта..