23 мар. 2007 г., 21:58

Студена

957 1 2
~Остани студена, такава, каквато винаги си била.
Сгуши се като дете в спомените, вкопчи се с нокти в тях.
Остани студена, недей отново да копнееш за крила.
Сгрей се на ледения огън, чуй на душата далечния смях.

Почвата с ледени пръсти не гали, не търси от него следи.
Студена си, не го забравяй за миг, колкото и да боли.
Не мечтай и за устните му не жадувай... любовта прокълни.
Студена си, истински огън не ще усетиш скоро как гори.

Не се страхувай от самотата, от тази любов като зима.
Не опитвай да му разгадаеш номерата, сгушена пред ледена камина.
С клечица кибрит сърцето му не ще запалиш, то отдавна изстина...
Захвърли кутията с кибрит, мястото й не е тук... всичко си замина.

Студена си, не го забравяй... Сърцето си заключи,
всички входове и изходи със лед залости.
Студена си, като зима ледена, не крещи на вятъра лют...
Студена си, в душата ти място няма за смут...

Студена си, ледена... като първи сняг, не унивай...
Няма скоро да се разтопиш, спокойно в ледени покои заспивай...
Студена си... и прокудена от света топъл,
прави се на глуха за любовния вопъл.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...