23.03.2007 г., 21:58

Студена

956 1 2
~Остани студена, такава, каквато винаги си била.
Сгуши се като дете в спомените, вкопчи се с нокти в тях.
Остани студена, недей отново да копнееш за крила.
Сгрей се на ледения огън, чуй на душата далечния смях.

Почвата с ледени пръсти не гали, не търси от него следи.
Студена си, не го забравяй за миг, колкото и да боли.
Не мечтай и за устните му не жадувай... любовта прокълни.
Студена си, истински огън не ще усетиш скоро как гори.

Не се страхувай от самотата, от тази любов като зима.
Не опитвай да му разгадаеш номерата, сгушена пред ледена камина.
С клечица кибрит сърцето му не ще запалиш, то отдавна изстина...
Захвърли кутията с кибрит, мястото й не е тук... всичко си замина.

Студена си, не го забравяй... Сърцето си заключи,
всички входове и изходи със лед залости.
Студена си, като зима ледена, не крещи на вятъра лют...
Студена си, в душата ти място няма за смут...

Студена си, ледена... като първи сняг, не унивай...
Няма скоро да се разтопиш, спокойно в ледени покои заспивай...
Студена си... и прокудена от света топъл,
прави се на глуха за любовния вопъл.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...