23 mar 2007, 21:58

Студена

  Poesía
958 1 2
~Остани студена, такава, каквато винаги си била.
Сгуши се като дете в спомените, вкопчи се с нокти в тях.
Остани студена, недей отново да копнееш за крила.
Сгрей се на ледения огън, чуй на душата далечния смях.

Почвата с ледени пръсти не гали, не търси от него следи.
Студена си, не го забравяй за миг, колкото и да боли.
Не мечтай и за устните му не жадувай... любовта прокълни.
Студена си, истински огън не ще усетиш скоро как гори.

Не се страхувай от самотата, от тази любов като зима.
Не опитвай да му разгадаеш номерата, сгушена пред ледена камина.
С клечица кибрит сърцето му не ще запалиш, то отдавна изстина...
Захвърли кутията с кибрит, мястото й не е тук... всичко си замина.

Студена си, не го забравяй... Сърцето си заключи,
всички входове и изходи със лед залости.
Студена си, като зима ледена, не крещи на вятъра лют...
Студена си, в душата ти място няма за смут...

Студена си, ледена... като първи сняг, не унивай...
Няма скоро да се разтопиш, спокойно в ледени покои заспивай...
Студена си... и прокудена от света топъл,
прави се на глуха за любовния вопъл.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...