AnabeII (Анахид Демирова) AnabeII (Анахид Демирова)
12 160
9 мар. 2025 г., 15:27

Студено

364 1 5

Думи, думи, думи. Хиляди, милиони.

Като леден вятър драскаха лицето.

Думи. Много думи! На вагони...

Топлеха отвън. Не стигаха сърцето.

 

Тежаха сякаш камъни върху ми!

Натрупаха се! Цялата ме скриха!

Притискаха ме!  Взеха и дъха ми!

Душата само не откриха...

 

Думи, думи, думи... Хиляди! Милиони!

Пронизваха ме! Цялата треперех...

Обличах си пуловери.. Балтони!

За душата само не намерих...

 

И чудих се защо ми е студено ?!

Защо прихващам всеки вирус ?!

... а душата ми измръзнала до синьо

от студ изсъхнала е като чироз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анахид Демирова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0