AnabeII (Анахид Демирова) AnabeII (Анахид Демирова)
12 160
Mar 9, 2025, 3:27 PM

Студено

  Poetry » Other
363 1 5

Думи, думи, думи. Хиляди, милиони.

Като леден вятър драскаха лицето.

Думи. Много думи! На вагони...

Топлеха отвън. Не стигаха сърцето.

 

Тежаха сякаш камъни върху ми!

Натрупаха се! Цялата ме скриха!

Притискаха ме!  Взеха и дъха ми!

Душата само не откриха...

 

Думи, думи, думи... Хиляди! Милиони!

Пронизваха ме! Цялата треперех...

Обличах си пуловери.. Балтони!

За душата само не намерих...

 

И чудих се защо ми е студено ?!

Защо прихващам всеки вирус ?!

... а душата ми измръзнала до синьо

от студ изсъхнала е като чироз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анахид Демирова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0