AnabeII (Анахид Демирова) AnabeII (Анахид Демирова)
12 161
Mar 9, 2025, 3:27 PM

Студено

  Poetry » Other
367 1 5

Думи, думи, думи. Хиляди, милиони.

Като леден вятър драскаха лицето.

Думи. Много думи! На вагони...

Топлеха отвън. Не стигаха сърцето.

 

Тежаха сякаш камъни върху ми!

Натрупаха се! Цялата ме скриха!

Притискаха ме!  Взеха и дъха ми!

Душата само не откриха...

 

Думи, думи, думи... Хиляди! Милиони!

Пронизваха ме! Цялата треперех...

Обличах си пуловери.. Балтони!

За душата само не намерих...

 

И чудих се защо ми е студено ?!

Защо прихващам всеки вирус ?!

... а душата ми измръзнала до синьо

от студ изсъхнала е като чироз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анахид Демирова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0