Цигулката остана пак без струни.
Студено във краката ти лежи.
И сякаш пропаст зее помежду ви.
Студено е и в твоите мечти.
В кутийката подрънкват две монети.
Очите ти са пълни със сълзи.
Минават хора, в себе си заети,
бездушни и с невиждащи очи.
А ти стоиш невидимо и нямо -
тъй мъничка и толкова сама.
Охулват те. И после те събарят.
Но пак прощава детската душа.
Усмихваш се. И тихичко мечтаеш -
вълшебно чудо да спаси света.
Но Коледа далече е, а знаеш -
тогава само стават чудеса.
© Веселка Василева Все права защищены
Роси - Благодаря ти! Хубав ден
Ангел - Дано да е така! Благодаря ти! Усмивки
Феичке*
Валя- Благодаря! Хубав ден
Ласка - Благодаря ти!
Виктор - Благодаря!
Мариана - Да, тъжно е....Дано се променят нещата! Поздрави
Детелина - Благодаря ти!
Лунна светлина - Много усмивки
Белла - Дано, пожеланието ти се сбъдне...за всички ни...
Веси - Дано да се случат!
Иван - Благодаря ти!
Пея тихичко далече,
чак без глас останах вече...