Цигулката остана пак без струни.
Студено във краката ти лежи.
И сякаш пропаст зее помежду ви.
Студено е и в твоите мечти.
В кутийката подрънкват две монети.
Очите ти са пълни със сълзи.
Минават хора, в себе си заети,
бездушни и с невиждащи очи.
А ти стоиш невидимо и нямо -
тъй мъничка и толкова сама.
Охулват те. И после те събарят.
Но пак прощава детската душа. ...