28 нояб. 2013 г., 21:32

Студено ми е

628 0 0

Стана тъмно и мрачно,

дъждът в снежинки полетя.

Студът сковава всичко,

а душата тихо осиротя.

 

Едва ли това, което става

може да ме промени, 

но само болката остава,

а ти по пътя си върви.

 

Ще имаш пътища прекрасни

с много ласки и пързалки.

Това ти просиш си отдавна,

сега го грабвай и върви.

 

А ти, добре си ми дошла,

бабо Зима, снежно бяла.

Ти си радост за децата

със бели топки и игри.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...