Студено ми е

Стана тъмно и мрачно,

дъждът в снежинки полетя.

Студът сковава всичко,

а душата тихо осиротя.

Едва ли това, което става

може да ме промени, 

но само болката остава,

а ти по пътя си върви.

Ще имаш пътища прекрасни

с много ласки и пързалки.

Това ти просиш си отдавна,

сега го грабвай и върви.

А ти, добре си ми дошла,

бабо Зима, снежно бяла.

Ти си радост за децата

със бели топки и игри.