28 nov 2013, 21:32

Студено ми е 

  Poesía » De amor
482 0 0

Стана тъмно и мрачно,

дъждът в снежинки полетя.

Студът сковава всичко,

а душата тихо осиротя.

 

Едва ли това, което става

може да ме промени, 

но само болката остава,

а ти по пътя си върви.

 

Ще имаш пътища прекрасни

с много ласки и пързалки.

Това ти просиш си отдавна,

сега го грабвай и върви.

 

А ти, добре си ми дошла,

бабо Зима, снежно бяла.

Ти си радост за децата

със бели топки и игри.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??