Nov 28, 2013, 9:32 PM

Студено ми е 

  Poetry » Love
483 0 0

Стана тъмно и мрачно,

дъждът в снежинки полетя.

Студът сковава всичко,

а душата тихо осиротя.

 

Едва ли това, което става

може да ме промени, 

но само болката остава,

а ти по пътя си върви.

 

Ще имаш пътища прекрасни

с много ласки и пързалки.

Това ти просиш си отдавна,

сега го грабвай и върви.

 

А ти, добре си ми дошла,

бабо Зима, снежно бяла.

Ти си радост за децата

със бели топки и игри.

© Елена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??