Стана тъмно и мрачно,
дъждът в снежинки полетя.
Студът сковава всичко,
а душата тихо осиротя.
Едва ли това, което става
може да ме промени,
но само болката остава,
а ти по пътя си върви.
Ще имаш пътища прекрасни
с много ласки и пързалки.
Това ти просиш си отдавна,
сега го грабвай и върви.
А ти, добре си ми дошла,
бабо Зима, снежно бяла.
Ти си радост за децата
със бели топки и игри.
© Елена All rights reserved.