28.11.2013 г., 21:32

Студено ми е

622 0 0

Стана тъмно и мрачно,

дъждът в снежинки полетя.

Студът сковава всичко,

а душата тихо осиротя.

 

Едва ли това, което става

може да ме промени, 

но само болката остава,

а ти по пътя си върви.

 

Ще имаш пътища прекрасни

с много ласки и пързалки.

Това ти просиш си отдавна,

сега го грабвай и върви.

 

А ти, добре си ми дошла,

бабо Зима, снежно бяла.

Ти си радост за децата

със бели топки и игри.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...