Студено ми е...
415
0
0
Студено ми е в тази къща,
че в нея няма топлина.
И страх във мене пак се връща...
В душата имам и слана.
Изчезват моите надежди
в една замЪглена стреха.
Изгубиха се много прежди
в земята на една леха.
И всяка вечер аз заспивам
със страх за утрешния ден,
че всяка вечер аз изпивам
денят с горчилка разреден.
Във тази сложна моя драма
какво ще става аз не знам.
Кураж ми трябва двеста грама
от вкъщи да се махна сам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
