Aug 22, 2014, 11:28 PM

Студено ми е...

  Poetry » Other
413 0 0

Студено ми е в тази къща,

че в нея няма топлина.

И страх във мене пак се връща...

В душата имам и слана.

 

Изчезват моите надежди

в една замЪглена стреха.

Изгубиха се много прежди

в земята на една леха.

 

И всяка вечер аз заспивам

със страх за утрешния ден,

че всяка вечер аз изпивам

денят с горчилка разреден.

 

Във тази сложна моя драма

какво ще става аз не знам.

Кураж ми трябва двеста грама

от вкъщи да се махна сам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...