Студено ми е...
414
0
0
Студено ми е в тази къща,
че в нея няма топлина.
И страх във мене пак се връща...
В душата имам и слана.
Изчезват моите надежди
в една замЪглена стреха.
Изгубиха се много прежди
в земята на една леха.
И всяка вечер аз заспивам
със страх за утрешния ден,
че всяка вечер аз изпивам
денят с горчилка разреден.
Във тази сложна моя драма
какво ще става аз не знам.
Кураж ми трябва двеста грама
от вкъщи да се махна сам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
