Погледни през това стъкло
и ми кажи какво виждаш ти?
Нима онзи свят в твоите очи е розов,
нима вече не е заобиколен от безброй лъжи?
Погледни, сега светът не е същ,
светът не е както преди.
Отвсякъде извира невинност,
очите се радват на тези красоти.
И небето е светлосиньо,
не е в своя тъмносин-червеникав цвят.
През стъклото вникни и в сърцата
и ако можеш, опиши онзи заряд.
И тъмното сега е ясен ден
и птичките прелитат радостни пред мен.
Светът е дружелюбен, живее в щастие и любов,
а не в гняв и в своя срам.
Светът е като невинната свещ,
която гори в душевния свещен храм.
Ако отдалеча очите от стъклото,
знам, светът ще бъде пак в своето зло.
Ще се чуват пак в ушите онези гласове на помощ,
изоставени, търсещи утеха и капчица добро.
Тогава сърцето ще почне да тъжи
за човешките болки и грехове.
Ще поиска и ще копнее
да избяга от тази реалност.
И пак да намери утеха и невинност
в онова стъкло, което отваря врата
към различните светове.
Милан Милев
4.12.2008
© Милан Милев Все права защищены
За мен това не е поезия защото няма никакъв ритъм.Съжалявам!
Защо не помислиш да се занимаваш с проза, може би ще имаш по-голям успех?
Поздрави от Боян Денизов