Погледни през това стъкло

и  ми кажи какво виждаш ти?

Нима онзи свят в твоите очи е розов,

нима вече не е заобиколен от безброй лъжи?

Погледни, сега светът не е същ,

светът не е както преди.

Отвсякъде извира невинност,

очите се радват на тези красоти.

И небето е светлосиньо,

не е в своя тъмносин-червеникав цвят.

През стъклото вникни и в сърцата

и  ако можеш, опиши онзи заряд.

И тъмното сега е ясен ден

и птичките прелитат радостни пред мен.

Светът е дружелюбен, живее в  щастие и любов,

а  не в гняв и в своя срам.

Светът е като невинната свещ,

която гори в душевния свещен храм.

Ако отдалеча очите от стъклото,

знам, светът ще бъде пак в своето зло.

Ще се чуват пак в ушите онези гласове на помощ,

изоставени, търсещи утеха и капчица добро.

Тогава сърцето ще почне да тъжи

за човешките болки и грехове.

Ще поиска и ще копнее

 да избяга от тази реалност.

И пак да намери утеха и невинност

в  онова стъкло, което отваря врата

към различните светове.

Милан Милев

4.12.2008