21 дек. 2012 г., 02:11

Стъклено чудовище

913 0 1

 
Стоиш и се взираш.
Прозрачно огледало.
Безизразно лице.
Протягаш стъклените си ръце.
Безсърдечност.
Ти не си нищо повече от купчина стъкло.
Никой не ти го казва, но ти го знаеш.
Но има нещо, което те не виждат.
Безизразното ти лице крие най-красивата усмивка.
Стъклените ти ръце са тъй любящи и винаги готови за прегръдка.
А в студената ти гръд тупти сърце, събиращо цялата обич на света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аби Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • О,много ти благодаря!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...