Стъклено топче
Когато издъхна
сама, замъглена
от старческа глупост,
ще поискам дъга
да избухне.
Да ме избистри,
смали и стопи
до стъклено топче,
със сърцевина
от искри.
Помниш в прахта
колко играехме тази игра...
Ще се търкулна
далече,
без
вопъл от песен
в нозете на Бог.
Да го зарадвам
с дъха си последен,
да го попитам за теб
и да блесна в ръцете му
с нова искра,
когато ни срещне.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росилина Хесапчиева Все права защищены
