Когато издъхна
сама, замъглена
от старческа глупост,
ще поискам дъга
да избухне.
Да ме избистри,
смали и стопи
до стъклено топче,
със сърцевина
от искри.
Помниш в прахта
колко играехме тази игра...
Ще се търкулна
далече,
без
вопъл от песен
в нозете на Бог.
Да го зарадвам
с дъха си последен,
да го попитам за теб
и да блесна в ръцете му
с нова искра,
когато ни срещне.
© Росилина Хесапчиева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
