Когато издъхна
сама, замъглена
от старческа глупост,
ще поискам дъга
да избухне.
Да ме избистри,
смали и стопи
до стъклено топче,
със сърцевина
от искри.
Помниш в прахта
колко играехме тази игра...
Ще се търкулна
далече,
без
вопъл от песен
в нозете на Бог.
Да го зарадвам
с дъха си последен,
да го попитам за теб
и да блесна в ръцете му
с нова искра,
когато ни срещне.
© Росилина Хесапчиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
