28 янв. 2010 г., 09:09

Стъклопис

824 0 1

Цветни стъкълца - трудно се редят.

Пръсти уморени  -  лесно ги трошат.
Рамките оловни стягат кат окови.
Ала днеска вече са готови.

 

Бляскави искрящи

греят на стената.
Живи и трептящи

радват ми  сърцето.

 

Светлина лъчиста.
Те я оцветяват.

И душата - мрачна и нечиста.

Те я осветяват.

 

И изпаднал във захлас

си повтарям аз на глас,

че искрица Божия открих,

чудо вечно сътворих!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милен Личков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...