Цветни стъкълца - трудно се редят.
Пръсти уморени - лесно ги трошат.
Рамките оловни стягат кат окови.
Ала днеска вече са готови.
Бляскави искрящи
греят на стената.
Живи и трептящи
радват ми сърцето.
Светлина лъчиста.
Те я оцветяват.
И душата - мрачна и нечиста.
Те я осветяват.
И изпаднал във захлас
си повтарям аз на глас,
че искрица Божия открих,
чудо вечно сътворих!
© Милен Личков All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
