28.01.2010 г., 9:09

Стъклопис

819 0 1

Цветни стъкълца - трудно се редят.

Пръсти уморени  -  лесно ги трошат.
Рамките оловни стягат кат окови.
Ала днеска вече са готови.

 

Бляскави искрящи

греят на стената.
Живи и трептящи

радват ми  сърцето.

 

Светлина лъчиста.
Те я оцветяват.

И душата - мрачна и нечиста.

Те я осветяват.

 

И изпаднал във захлас

си повтарям аз на глас,

че искрица Божия открих,

чудо вечно сътворих!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Личков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...