yotovava (Валентина Йотова)
2631 22236
7 сент. 2017 г., 20:34

Стъклопис на самотата 

  Поэзия » Любовная
494 1 9

– Да не воюваме – помоли ти. –
Не ни остана вече много време.
Сега е важно всеки да прости,
Остатъците от деня да вземе.

– Да не воюваме – отвърнах аз.
И да забравим болките и злото,
които бяха често между нас
и ни съпътстваха в живота.

И кой дотук надмощие е взел –
примирието на какво прилича?
Достигнахме заветния предел -
никой никого да не обича!

А в огледалото тежи мъгла -
дъха си леден тишината стели.
Не е боляло сякаш досега.
И сякаш никога не сме живели!

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Лена, Валя, Роби - благодаря
  • Ооо, харесх даже много. Браво адаш. Хубаво пишеш.
  • С Кети!...
    Браво, Валентина!...
  • Болезнени истини!
  • Така е, момичета, осъзнаваме късно колко безмислени битки сме водили, а животът е прошумял покрай нас. Благодаря ви.
  • Буквално и попиляваме живота в безсмислени вражди. Дълбока река е този стих, тук всеки може да се намери и да поплаче....
  • Много време губим във войни, често безсмислени. Поздрави, Валя!
  • Много хубаво послание и съдържателен стих, Валя!... Поздрави!
  • Много ми хареса стихотворението, Валя. А денят дълъг ли е бил? Колко на север се развива действието, за да си представя стъклописа.
Предложения
: ??:??