Sep 7, 2017, 8:34 PM

Стъклопис на самотата 

  Poetry » Love
536 1 9
– Да не воюваме – помоли ти. –
Не ни остана вече много време.
Сега е важно всеки да прости,
Остатъците от деня да вземе.
– Да не воюваме – отвърнах аз.
И да забравим болките и злото,
които бяха често между нас
и ни съпътстваха в живота.
И кой дотук надмощие е взел –
примирието на какво прилича?
Достигнахме заветния предел -
никой никого да не обича! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Random works
: ??:??