16 окт. 2008 г., 12:59

Стълбите отвеждат до звездите 

  Поэзия » Другая
980 0 22

... А стълбите не водят до звездите.

И ниското е твърде вкоренено

в зародиша ми на човек. (Не птица.)

Навярно липсва още малко смелост...

През нощите крилете ми набъбват

под тънката черупка тъмнина

и мисля, че тепърва се събуждам.

И днес ми предстои да се родя.

В съня небето вече натежава -

голямо и всевластно, като смисъл.

Изпълва ме до пръстите със цялост.

И с бъдеще, което да поискам.

Вселените на черните зеници

болят от взривове на светлина.

По тихото накацалите птици

кълват свирепо всяка суета,

която ми засяда във очите.

Черупката на мрака се пропуква

и стълбите отвеждат до звездите...

Навярно ще се раждам... утре.

© Инна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??