Стълбите отвеждат до звездите
... А стълбите не водят до звездите.
И ниското е твърде вкоренено
в зародиша ми на човек. (Не птица.)
Навярно липсва още малко смелост...
През нощите крилете ми набъбват
под тънката черупка тъмнина
и мисля, че тепърва се събуждам.
И днес ми предстои да се родя.
В съня небето вече натежава -
голямо и всевластно, като смисъл.
Изпълва ме до пръстите със цялост.
И с бъдеще, което да поискам.
Вселените на черните зеници
болят от взривове на светлина.
По тихото накацалите птици
кълват свирепо всяка суета,
която ми засяда във очите.
Черупката на мрака се пропуква
и стълбите отвеждат до звездите...
Навярно ще се раждам... утре.
© Инна All rights reserved.
