limeruna (Йоана)
565 3355
4 сент. 2020 г., 23:47

Стъпчици в нощите 

  Поэзия » Другая
475 5 3

 

 

Стъпчици в нощите
 

Ах, как ми се иска

да върна времето,

за да не ме намразиш.

Да изтрия всяко желание,

което съм заявявала.

Да изтлеят надеждите,

които мислех за добри.

Как ми се иска

да се запознаем отново

и аз - студена, да ти стана

приятелка, а не

влюбена до уши

вманиачена

писателка

без право на глас

в света извън измислици,

които съставлявам,

за да не се изнищя,

като болка извадена

от възкръснала песен.

О, как ми се иска днес

да не бях тежка есен,

а пеперудка -

да те разсмея.

Уви, аз съм тук,

а ти - там,

не признаваш, но - сам.

От цветче на цветче,

ставаме все по-далеч

един от друг.

Ти - там, а аз тук.

Любовта е липса -

но дали е до време,

за няколко дни,

а после възкръсва?

Дали ни разкъсва

до спомен?

Защо си далеч,

щом си мой? 

Защо съм надежда

и вой? 

Оксиморон ли е 

вълчият глад 

за добро?

Дали тук ще сме утре,

когато зората 

с лъчи 

разпука

съня

тъмночервен 

и с много семки?

© Йоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много се радвам, че ви допадна този текст! Да инате много щастие и вдъхновение!
  • Толкова истинно, като неизбежна есен,
    донякъде, любов, донякъде-раздяла
    с летните трели на птича песен;
    и ехо, в душата ми за обич закопняла!
    Йоана, така творчески ми въздейства поезията ти, че се опитвам да се докосна до емоционалната ти нагласа!

    Поздравления за написаното от теб!
  • Дълбока и обагрена със силата на чувствата лирична изповед:

    "О, как ми се иска днес
    да не бях тежка есен,
    а пеперудка -
    да те разсмея.
    ...
    От цветче на цветче,
    ставаме все по-далеч
    ...
    Любовта е липса -
    ...
    Дали ни разкъсва
    до спомен?
    ...
    Дали тук ще сме утре,
    когато зората
    с лъчи
    разпука
    съня
    тъмночервен
    и с много семки?"

    Този прелестен шедьовър ме накара да се замисля дали времето не пресира нашето минало от спомени, докато ги свие до сингулярност, от която чрез голям взрив да извлече ново бъдеще за една пребъдваща любов!

    "И в черни дупки всичко да пропадне,
    началото ще бъде пак любов!"

    Прекланям се пред поетичния ти талант, Йоана. Поставям стиха ти в моето ИЗБРАНО и ти благодаря, че винаги провокираш мисленето ми!
Предложения
: ??:??