Стъпчици в нощите
Стъпчици в нощите
Ах, как ми се иска
да върна времето,
за да не ме намразиш.
Да изтрия всяко желание,
което съм заявявала.
Да изтлеят надеждите,
които мислех за добри.
Как ми се иска
да се запознаем отново
и аз - студена, да ти стана
приятелка, а не
влюбена до уши
вманиачена
писателка
без право на глас
в света извън измислици,
които съставлявам,
за да не се изнищя,
като болка извадена
от възкръснала песен.
О, как ми се иска днес
да не бях тежка есен,
а пеперудка -
да те разсмея.
Уви, аз съм тук,
а ти - там,
не признаваш, но - сам.
От цветче на цветче,
ставаме все по-далеч
един от друг.
Ти - там, а аз тук.
Любовта е липса -
но дали е до време,
за няколко дни,
а после възкръсва?
Дали ни разкъсва
до спомен?
Защо си далеч,
щом си мой?
Защо съм надежда
и вой?
Оксиморон ли е
вълчият глад
за добро?
Дали тук ще сме утре,
когато зората
с лъчи
разпука
съня
тъмночервен
и с много семки?
© Йоана All rights reserved.
