21 апр. 2011 г., 08:39

Стъпки към рая

821 0 5

 

 

Разливат празничен звън в полунощ

камбаните на моя светъл храм.

Сбрали на Вярата тихата мощ,

помитат человечески болки и срам.

И Спасителят, с блага усмивка,

докосва уморените хорски чела.

Прибира грехът своята вехта завивка

и се стопява позорно в нощта...

Светлината на Прошката плисва

в милионите свещи навън,

а сърцата – пречистени с Истина,

се събуждат от дългия сън.

Грейва във бяло чистата стая

на моята грешна душа...

А по пода, невидими


                      стъпки към Рая,

                                   ми показват накъде да вървя...

 

Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Ганчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...