21.04.2011 г., 8:39

Стъпки към рая

820 0 5

 

 

Разливат празничен звън в полунощ

камбаните на моя светъл храм.

Сбрали на Вярата тихата мощ,

помитат человечески болки и срам.

И Спасителят, с блага усмивка,

докосва уморените хорски чела.

Прибира грехът своята вехта завивка

и се стопява позорно в нощта...

Светлината на Прошката плисва

в милионите свещи навън,

а сърцата – пречистени с Истина,

се събуждат от дългия сън.

Грейва във бяло чистата стая

на моята грешна душа...

А по пода, невидими


                      стъпки към Рая,

                                   ми показват накъде да вървя...

 

Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...