Разливат празничен звън в полунощ
камбаните на моя светъл храм.
Сбрали на Вярата тихата мощ,
помитат человечески болки и срам.
И Спасителят, с блага усмивка,
докосва уморените хорски чела.
Прибира грехът своята вехта завивка
и се стопява позорно в нощта...
Светлината на Прошката плисва
в милионите свещи навън,
а сърцата – пречистени с Истина,
се събуждат от дългия сън.
Грейва във бяло чистата стая
на моята грешна душа...
А по пода, невидими
стъпки към Рая,
ми показват накъде да вървя...
Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас
© Кирил Ганчев Всички права запазени
Чета те с всичките си сетива!