21.04.2011 г., 8:39

Стъпки към рая

824 0 5

 

 

Разливат празничен звън в полунощ

камбаните на моя светъл храм.

Сбрали на Вярата тихата мощ,

помитат человечески болки и срам.

И Спасителят, с блага усмивка,

докосва уморените хорски чела.

Прибира грехът своята вехта завивка

и се стопява позорно в нощта...

Светлината на Прошката плисва

в милионите свещи навън,

а сърцата – пречистени с Истина,

се събуждат от дългия сън.

Грейва във бяло чистата стая

на моята грешна душа...

А по пода, невидими


                      стъпки към Рая,

                                   ми показват накъде да вървя...

 

Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...